Основните нужди на всяко куче

Всеки от нас иска най-доброто за своя домашен любимец. Избираме най-добрата храна, най-добрите грижи и му даваме цялата си обич. Но отвъд храната и привързаността има и по-дълбоки потребности, които всяко куче трябва да има възможност да удовлетворява – потребности, заложени не от тенденциите, а от самата биология и поведение на вида.
Ето четири основни нужди, които всяко куче заслужава да бъдат удовлетворени.
СВОБОДА ДА ИЗСЛЕДВА
За кучето изследването на света не е лукс – това е начинът, по който то го опознава и разбира. Чрез душене, разходки по нови маршрути и проучване на заобикалящата го среда кучето събира информация за света около себе си по начин, който е от съществено значение за неговото благосъстояние.
Разходката, по време на която кучето има достатъчно време да души и изследва, прави много повече от това просто да раздвижва тялото му – тя стимулира и ума му.
Тази потребност е особено важна през периода, когато кучето е малко. Срещата с нови места, настилки, звуци и преживявания помага на кученцето да израсне като уверено и добре адаптирано възрастно куче. Но нуждата от изследване не изчезва с възрастта – новите преживявания и взаимодействието със средата продължават да подпомагат умствената стимулация и емоционалния баланс през целия живот на кучето.
ДОСТАТЪЧНО ДВИЖЕНИЕ – СПОРЕД НЕГОВИТЕ НУЖДИ
Не се подвеждайте по размера. Малкото куче невинаги е куче с ниски нива на енергия, а голямото невинаги има нужда да тича с километри.
Всяко куче има индивидуални потребности от физическа активност, които зависят от породата, възрастта, здравословното състояние и характера му. Едно от най-важните неща, които стопанинът може да направи, е да се научи да се вслушва в собственото си куче, вместо да следва универсални правила.
И не става въпрос само за разходките – игрите са също толкова важни. Струва си да обърнете внимание и на това какъв тип игра всъщност доставя удоволствие на вашето куче.
Физическата активност подпомага сърдечносъдовото здраве, поддържането на здравословно тегло и подвижността на ставите, но има и значителна роля за емоционалния баланс. Кучетата, които не се движат достатъчно, често освобождават натрупаната енергия по нежелани начини – чрез прекомерен лай, разрушително дъвчене или общо неспокойствие.
СОЦИАЛИЗАЦИЯ С ДРУГИ КУЧЕТА
Здравословната социализация не означава, че всяко куче трябва да играе с всяко друго куче, което срещне. Тя означава кучето да е имало достатъчно положителни и добре контролирани срещи с други кучета, за да може да разчита езика на тялото им, да общува адекватно и да се чувства спокойно в присъствието им – независимо дали това ще доведе до игра, учтиво безразличие или спокойно съжителство.
Куче, което е имало малко положителни контакти с други кучета, впоследствие може да изпитва затруднения при разчитането на социалните сигнали. Това може да доведе до страх или реактивност – не защото кучето е „лошо“, а защото никога не е имало възможност да научи този език.
ДА БЪДЕ РАЗБИРАНО
Кучетата общуват чрез позата на тялото, положението на ушите и опашката, напрежението в лицето и редица фини поведенчески сигнали. Много поведения, които хората определят като „инат“ или „непослушание“, всъщност са искрен опит на кучето да изрази дискомфорт, стрес или проста биологична потребност.
Когато се научим да разпознаваме ранните и по-незабележими признаци на стрес – облизване на устните, прозяване без видима причина, обръщане на главата настрани или подвиване на опашката – можем да реагираме, преди ситуацията да ескалира, вместо след това.
Не е необходимо за една нощ да се превърнете в експерт по поведението на кучетата. Става въпрос за това да подхождате към кучето си с любопитство, вместо с предварителни предположения, и да приемете, че онова, което изглежда като „лошо поведение“, често е просто опит на кучето да ни каже нещо на единствения език, с който разполага.
Тези четири нужди не са просто списък със задачи. Те са начин да погледнем на поведението на кучето от друга перспектива – да заменим въпроса „Какво прави кучето ми погрешно?“ с „От какво има нужда кучето ми в този момент?“
Никой не познава едно куче по-добре от човека, който живее с него. И това никак не е маловажно. Всъщност именно в това е смисълът.