Срещи на повод без стрес

Разходките са част от ежедневието на повечето кучета, но срещите с други четириноги, докато са на повод, често се оказват предизвикателство. Макар да е необходим за безопасността им, поводът често нарушава едно от най-важните неща в живота на кучетата — способността им да общуват свободно.

Кучетата „говорят“ с цялото си тяло. Те общуват чрез движения, стойка, миризми и дистанция. Когато са пуснати свободно и се чувстват спокойни, обикновено се приближават по дъга, забавят, за да подушат, спират, променят решението си или просто се отдалечават. Тази свобода е ключова, за да могат да преценят и разберат намеренията на другото куче.

Но когато движението им е ограничено, този естествен език се потиска. Те не могат да се движат свободно, може да се почувстват притиснати или в капан — особено в тясно пространство или при среща с непознато животно. А когато нямат възможност да се оттеглят или да създадат дистанция, напрежението се покачва.

Как да направим срещите на повод по-спокойни и приятни за нашите кучета?

Не насилвайте запознанствата
Ако вървите към друго куче по тясна пътека, не сте длъжни да ги оставяте да се поздравят. Всъщност често е по-добре да не го правите. Леко отклоняване от пътя, кратка пауза, за да подуши някой храст, или дори пресичане на улицата може да накара вашето куче да се почувства по-спокойно и да намали напрежението и за двете страни. Тези малки избори пазят емоционалния комфорт и са признак на учтивост на „кучешки език“.

Избягвайте директните приближавания
В езика на кучетата движението право към друго куче може да се възприеме като заплашително или натрапчиво. Те се чувстват по-комфортно, когато се приближават отстрани или по дъга. Ако все пак се стигне до контакт, оставете достатъчно пространство, за да могат да направят леко дъговидно движение — така подушването ще бъде по-естествено, а напрежението между тях по-малко.

Изберете подходящо място
Ако все пак се стигне до среща, важно е къде ще се случи тя. Тесни тротоари, входове и пътеки ограничават движението и повишават риска от недоразумения. По-добре изберете спокойно и широко пространство, където кучетата могат да се движат свободно, да се отдалечат при нужда или просто да наблюдават, без да се чувстват притиснати към взаимодействие.

И едно приятелско напомняне: не всяко куче има желание да се запознава с други животни, дори ако преди го е правило с удоволствие. Както и ние, така и те имат настроения, предпочитания и лични граници. Някои по природа са по-избирателни в социалните си контакти и това е напълно нормално. Дори най-общителното куче може днес просто да няма желание за срещи, когато е на повод.

Нашата роля като стопани е да наблюдаваме кучетата си, да ги подкрепяме и да се грижим за тяхното спокойствие. Това не означава да ги изолираме, а да им даваме възможност за избор, когато това е възможно, и да уважаваме фините начини, по които ни показват от какво имат нужда.

Защото всяка разходка не е просто физическо усилие — тя е общуване. А когато се опитаме да разберем техния език, кучетата усещат, че могат да ни се доверят да запазим това общуване спокойно и безопасно.