Реактивно куче: Какво не знаем?

Какво всъщност се крие зад реактивността на кучето?
Случвало ли ви се е да се разхождате спокойно с вашия любимец, когато изведнъж той започва да дърпа, лае или дори ръмжи, след като забележи друго куче или велосипед? Ако това ви звучи познато, вероятно имате реактивно куче.
Реактивното куче реагира бурно и интензивно на неща, които му се струват заплашителни или прекалено интересни. Въпреки това, важно е да разберем разликата между реактивност и агресия – те не са едно и също. Обикновено реактивността показва, че кучето е претоварено и има трудности да се справи с тези емоции.
Добрата новина? Има причина за тези реакции и много неща, които можем да направим, за да помогнем на кучето си да се чувства по-спокойно и уверено в света около него.

Корените на реактивността – Липсата на ранна социализация
Реактивността не се появява от нищото. Обикновено тя води своето начало от първите месеци на кученцето, по-конкретно през така наречения „прозорец на социализацията“.
Това е изключително важен период, когато кученцата са психически и емоционално готови да изследват света и да формират асоциации, които ги съпътстват през целия им живот – както положителни, така и отрицателни. От съществено значение е да бъдат постепенно запознати с различни преживявания като нови хора, други кучета, различни среди, звуци, обекти и ситуации. Целта не е да ги претоварим, а да им помогнем да изградят емоционална устойчивост по безопасен и контролиран начин, като се съобразим със собственото им темпо.
Тъй като този етап е толкова деликатен и сложен, не е необичайно неопитността на стопаните да доведе до неправилно справяне с него.
Научните изследвания потвърдиха това. Изследвания в областта на кучешкото поведение показват, че кучета, които са пропуснали структурирани и положителни преживявания в ранна възраст, са по-склонни да развият поведенчески проблеми, включително реактивност. Заради това изборът на отговорен развъдчик или приют и инвестицията във възпитание и социализация от ранна възраст са едно от най-важните неща, които стопанинът може да направи за любимеца си.

Ако имате нужда от помощ, свържете се с някой от нашите консултанти!

Разпознаване на реактивност: Ранни сигнали
Често хората си представят реактивното куче като лаещо, скачашо и ръмжащо. Всъщност реактивността започва много преди тези големи и шумни прояви.Тя е сигнал за емоционално претоварване и започва с доста по-фини признаци.От съществено значение е стопанинът да се научи да разпознава езика на тялото на своя любимец.
Кучетата показват дискомфорт и стрес с признаци като често облизване на устните, прозяване, отвръщане на погледа, душене по земята или рязка смяна на посоката. Ако тези признаци бъдат игнорирани, кучето може да премине към по-очевидни сигнали като сковани мускули, втвърдяване/ изправяне на опашката, разширяване на очите (ококорване) или застиване. Лаенето и скачането обикновено идват накрая.
Една полезна концепция е праговата точка на реактивност. Това е моментът, в който кучето вече не може да обработва случващото се само и започва да реагира импулсивно. При всяко животно прагът е различен и може да се променя в зависимост от настроението му, околната среда и предишни преживявания.
Пример: кучето ви може спокойно да наблюдава велосипедист, който минава по време на сутрешната разходка в празния парк, но да изгуби контрол, когато паркът е шумен и препълнен с посетители.
Когато стопаните се научат да разпознават ранните признаци на дискомфорт, те могат да се намесят преди ситуацията да стане твърде интензивна. Това не само улеснява разходките, но и помага на кучето да се чувства видяно, подкрепено и в безопасност.

Живот с реактивно куче - Планиране и емоционална подкрепа
Животът с реактивно куче може да бъде предизвикателен, но е напълно възможен и носи голямо удовлетворение.
Реактивността не е нещо, което може да се „поправи“ за една нощ. Това не е лош навик, който трябва да се премахне, а емоционално състояние, за което е необходимо разбиране, подкрепа и постепенно коригиране.
Първата стъпка е правилното планиране. Това означава да изберете обкръжаваща средата на кучето така, че да намалите излагането му на дразнители, докато изграждате положителни преживявания. Избягването на прекалено натоварени маршрути по време на разходките, осигуряването на дистанция от стресови фактори и даването на време за почивка са прости, но мощни стратегии.

Обучението трябва винаги да бъде основано на съвременната поведенческа наука и емпатия. Съвременните техники включват постепенно запознаване на кучето с дразнител до ниво, което то може да понесе. Желателно е да го комбинирате с нещо, което му носи удоволствие, като лакомство, игра или погалване, така че емоционалната реакция да премине от страх и фрустрация към очакване на нещо приятно.Но обучението не е всичко. Изграждането на връзка и емоционалната безопасност са също толкова важни! Реактивните кучета се нуждаят от последователност, предсказуеми рутини и дейности, които им позволяват да изразяват естественото си поведение — като търсене на миризма, изследване и движение на спокойни места. Тези моменти на релаксация са от съществено значение за техния умствен баланс.

Заключение
Разбирането на реактивността означава да виждаме кучето отвъд поведението му. Това не е въпрос на контрол или корекция – става въпрос за емоции, преживявания и неизпълнени нужди. Независимо дали реактивността произтича от пропусната ранна социализация, неспособност за свободно общуване или натрупан стрес в ежедневието, тя е сигнал. Сигнал, че нашето куче е претоварено и има нужда от помощта ни – не от осъждане.
Като разпознаем ранните признаци, избягваме остарелите митове и избираме обмислени стратегии, можем да променим начина, по който подкрепяме реактивните кучета. Можем да им осигурим пространство, предсказуемост и инструменти да се чувстват безопасно в един сложен свят. И като го правим, изграждаме нещо много по-дълбоко от послушание: изграждаме доверие.
Всяко куче заслужава да бъде разбрано и всеки стопанин заслужава да знае, че с правилната информанция и подкрепа промяната не само че е възможна,тя вече започна!